ЕЦБ: Натрупват се рискове за публичните финанси на страните от еврозоната
Правителствата на страните от еврозоната би трябвало незабавно да подобрят обществените си финанси, изправени пред дълготрайни опасности, свързани със застаряването на популацията, увеличените разноски за защита, климата и цифровите технологии, предизвести Европейската централна банка (ЕЦБ), представена от Франс прес.
" Тези промени ще съставляват задоволително съществени провокации сами по себе си и страните ще би трябвало да се оправят с тях по едно и също време ", написа създателят на публикация, оповестена в месечния бюлетин на финансовата институция.
Ако се изключи цифровизацията на стопанските системи, другите изброени провокации " могат да разширят междинния бюджетен недостиг на еврозоната с към спомагателни 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт " годишно, съгласно публикацията. Ето за какво " би трябвало да се подхващат бързи дейности, изключително в мощно задлъжнели страни, изправени пред високи лихвени проценти и обвързваните с тях опасности ", се добавя в текста.
Бюджетните старания, нужни в отговор на съответни провокации, ще се разграничават сред страните " с разлики, вариращи от 0,5 до съвсем 10 на 100 от Брутният вътрешен продукт ", твърди създателят.
Статията е оповестена в през днешния ден, когато Европейската комисия отвори пътя за процедури за несъразмерен обществен дефицит срещу няколко страни от Европейски Съюз, в това число Франция, където плануваните разноски се усилват две седмици преди предварителните избори.
Миналата година тези страни са надхвърлили лимита за държавния недостиг, избран на 3 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП) от Пакта за непоклатимост и напредък, който също по този начин лимитира дълга на страните до 60 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Дългът на Франция сега е над 110 на 100 от нейния Брутният вътрешен продукт, този на Испания е на близки равнища, до момента в който на Германия доближава единствено 64 на 100.
За да приведат съотношението дълг/БВП в рамките на европейското предписание, до 2070 година, " държавните управления в еврозоната ще би трябвало неотложно и трайно да усилят първичните си салда (преди заплащането на лихвите по дълга) приблизително с 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт ", съгласно публикацията, представена от Българска телеграфна агенция.
Това предизвестие " не е невиждано ", тъй като страни в еврозоната, като Белгия, Ирландия и Финландия, към този момент трябваше " да отговорят в предишното на огромни бюджетни рецесии при съществуване на забележителна свръхзадлъжнялост ", прецизира обявата.
